Нервната система на малкия човек е все още в процес на изграждане. Тя е като чаша, която се пълни с впечатления, звуци, срещи, очаквания, умора и глад, и често се оказва по-малка, отколкото ни се иска. Когато светът изведнъж стане твърде шумен, твърде бърз или просто твърде много, детето няма как да каже: „Чувствам се претоварено, може ли да направим пауза?“ Вместо това напрежението търси изход, а нуждата от „изпускане на парата“ най-често излиза през тялото: с викане, тръшкане, блъскане, понякога и удряне. Не защото детето иска да ни изпробва, а защото парата наистина трябва да отиде някъде.

Затова е добре да си напомняме какво всъщност виждаме, когато детето избухне. Емоционалното претоварване, което се обърща в гняв, не е белег за характер и не е „лошо поведение“. Детето не е „трудно“, „опърничаво“ или „разглезено“. То е преляло. Гневът тук е симптом, а не диагноза, и често е последната спирка на един дълъг път през превъзбуда, умора и твърде много стимули. Именно затова превъзбудата и гневът са две страни на една и съща монета: едината е напрежението, което се трупа, другата е начинът, по който то си пробива път навън.

А какво можем да направим ние в тези моменти?

Ето пет стъпки, които си заслужава да държим подръка:

1. Назовете емоцията и покажете, че разбирате.

„Виждам, че си много ядосан. Имаше доста шумен ден.“ Дете, което чува името на чувството си, започва да се чувства видяно, а видяното дете се успокоява по-лесно.

2. Дайте сигурност и близост.

Понякога това е прегъдка, понякога просто присъствие на една ръка разстояние. Детето не може да се регулира само, затова нашето спокойствие му е нужно, за да „заеме“ малко от него.

3. Поставете граница.

Разбирането не означава, че всичко е позволено. „Разбирам, че си ядосан, но не позволявам да удряш.“ Спокойно, кратко и без лекции, докато още е нажежено.

4. Предложете алтернатива.

Да натисне силно възглавница, да потропа, да издърпа дълбоко въздух като балон, да избяга до края на коридора. Тялото има нужда от изход, а ние можем да му покажем безопасен.

5. Бъдете пример.

Това е най-трудната стъпка, но и най-важната. Децата учат повече от това как ние се справяме с гнева си, отколкото от всичко, което им казваме за него. Когато и ние понякога си вземем малка пауза, си поемем въздух или кажем „Ядосах се, ще се поуспокоя“, им показваме, че гневът е нещо, с което може да се живее.

Продължете разговора чрез игра

Ако искате да превърнете всичко това в игра, в „Къщата на превъзбудата“ на ElaraKiddo ще намерите подходи към превъзбуденото и гневно дете, през които заедно можете да откриете различни начини за справяне. Когато нещо се научава през игра, то идва с много по-малко съпротива (и често с повече смях).

И накрая: гневът може да бъде най-плашещата и най-изнервяща емоция, особено за нас, родителите. Но в края на деня той е просто една от многото емоции, с които всички се сблъскваме и се учим да управляваме и регулираме, големи и малки. Не е нужно да го победим, достатъчно е да се научим да го разбираме, и да си напомняме, че и на двамата ни е позволено да се учим.